неделя, 21 октомври 2012 г.

МОЯТ ТРОЯН


МОЯТ ТРОЯН


Троян… Моят роден град, сгушен в прегръдките на Стара планина, полегнал край синята лента на Осъма…
Градче с минало, настояще и, надявам се, бъдеще…
Възникнало преди повече от 6 столетия край древния Траянов път, в годините на османското владичество приютило бежанци от Дунавска България, Чипровци и Етрополе, Охрид и Одрин – все будни и непокорни българи. Свободолюбивият им дух се преражда в смелите синове на Троян, записали имената си в четите на Филип Тотю, Стефан Македонски, Христо Ботев, в легиите на Раковски, в Българското опълчение…
Тук в ранната есен на 1871-ва по калдъръма на главната улица влизат трима конници. Единият – Апостолът Левски. В късна доба в хана на Васил Спасов десетина троянци се обричат на борбата за освобождение – основават Троянския революционен комитет, за да се присъединят отпосле още, и още, и още…
Тук Марко Иванов Марковски ще ушие знамето на комитета – може би единственото знаме, извезано от мъж. Тук ще се роди Димитър Икономов – Димитриката – Ботевият четник, автор на плана за превземане на кораба „Радецки”.
В горещия август на 1877-ма башибозушка ръка ще подпали моя град. Пламъците на пожара ще погълнат всичко. Ще оцелеят само зидовете на църковния храм, за да възкръсне от тях, като Феникс от пепелта, моят Троян.
Тук по-сетне ще отеква звукът на бакърджийските чукове, песента на грънчарските колелета, отмереният ритъм на калпакчийските пръчки. Сръчни троянки ще втъкат в халища и черги краските на планината, ще извезат върху ризи и престилки омайната красота на треви и билки…
По улицата на троянската чаршия ще направи първите си стъпки Иван Хаджийски – най-видният български социолог и изследовател на душата българска…
Троян – люлка на патриоти, смели борци за народна свобода, забележителни учени и творци: Пенчо Икономов, Найден Чакъров, Никола Шипковенски, Минко Николов, Ангел Балевски… и още, и още… Калейдоскоп от имена… Корените! Те са ни нужни, за да продължим в бъдещето…
Вглеждаме ли се в паметните плочи по сградите?! … Те пазят свидни имена, дати, събития…
Моят Троян!
Където и да отида, винаги ме преследва носталгията и с любов се връщам отново тук – в моя Троян…


                                                                   

ЦВЯТКО (СТЕФАН) ЗЛАТЕВ – ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ БУДИТЕЛИ В МАЛКИЯ ГРАД


Годишнините и празниците са повод, живеейки в настоящето, да обръщаме поглед към миналото, да черпим знание и мъдрост, за да продължим в бъдещето. Такъв повод е 160-годишнината от рождението на един троянец и 1 ноември − Денят на народните.
         Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията. За пръв път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
         На 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис ІІІ е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява през 1992 година.
         Редом с имената на многобройните книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало стои името и на един малко известен и позабравен днес троянец − Цвятко Иванов Златев.
Роден е в Троян през 1852 година. Баща му е занаятчия – дръндар. Занимава се с разбиване на памук, ярина, вълна. Бедността го принуждава да изпрати Цвятко ученик-послушник в Троянския манастир, където преди години манастирското училище е завършил и големият му син – Коста, който вече е свещеник в Троян.
Още първата година Цвятко прави впечатление с трудолюбието си и с будния си ум. След като завършва манастирското училище, продължава образованието си в Духовната академия в Одеса. В Троянския манастир или в Одеса Цвятко е прекръстен на Стефан и така си остава – с двете имена.
В Одеса Цвятко се оженва за рускинята Олга Кузмова Орлова, чиято майка е българка. Заедно с нея се завръща в родния Троян, но не става свещеник. През 1872 г. е условен за учител по настояване на Илия Белковски – реформаторът на учебното дело в града.
Двамата заедно изработват учебен план и учебни програми за училищата в Троян – по това време три на брой: 4-годишно мъжко начално училище, девическо начално училище и 3-годишно класно училище. Въвеждат нови учебни предмети: геометрия (от Давидов), естествена история (по записки) и френски език. По тези програми троянските ученици учат до Освободителната война през 1877–1878 година. През 1872 г. в освободената от женския метох сграда Белковски и Златев уреждат Девическото училище, в което първи учителки са техните съпруги − Данка Хитрова-Белковска и Олга Златева.
В училището двамата основават библиотека, която се ползва и от учениците, и от гражданите. Освен на учениците, те стават учители и на възрастните − с неуморната си дейност възобновяват разтуреното читалище и с поучителните си слова значително повдигат националния дух у троянци.
Белковски и Златев организират първото честване от троянското гражданство на празника на светите просветители братята Кирил и Методий – 11 май. След отпуск на църквата учителите заедно с учениците, с китки в ръце, пеейки песните „Тоя празник нам дарява” и „Днес славим нашите кръстители”, обикалят улиците на малкия град. Вечерта в осветеното училище учителите дават гощавка за по-видните граждани, като канят и някои от турските големци – мюдюрина и кятипина (секретаря). Под звуците на градския оркестър те заедно с българите се веселят до късно вечерта.
Белковски и Златев са дейни членове и на основания от Левски Троянски революционен комитет.
През 1875 г. обаче Белковски напуска града и се завръща в родното Устово. Цвятко Златев сам поема ръководството на учебното дело в Троян.
След потушаването на въстанието в Ново село през 1876 г., в Троян пристигат множество бежанци – гладни и боси, жени и деца. Златев оглавява комисия, която обикаля дюкяните на троянската чаршия и събира помощи за пострадалите новоселци.
По време на Освободителната война, когато турският башибозук напада Троян, Цвятко Златев организира бягството на троянци към Севлиево и сам с жена си и двете си деца − Борис и Асен, също забягва в Севлиево. Там го заварва Освобождението.
След освобождението на Ловеч Цвятко Златев е нает от губернатора на града за преводач. В скромния си дом посреща Великия руски княз Николай Николаевич, ген. Скобелев, офицерите от Щаба на руската армия.
След Освобождението Цвятко Златев е окръжен управител последователно в Ловеч, Плевен и Разград. Административната работа обаче не му носи удовлетворение и той отново се завръща към учителската професия. Става учител в Троян, Ловеч и Габрово. След това работи като училищен инспектор в Ловеч и Сливен.
На 28 септември 1886 г. – в деня на изборите за Велико народно събрание, Цвятко Златев е един от оглавилите бунта на русофилите в Троян. В края на изборния ден те нападат и унищожават изборните урни, с което изборите са напълно провалени. Златев е арестуван и осъден на 1 година затвор и глоба от 500 лв. Делото е обжалвано, продължава дълго и с идването на власт на правителството на д-р Константин Стоилов всички подсъдими са амнистирани.
С Олга имат четири деца. Тя умира внезапно през 1892 г. във Варна, където е и погребана.
Цвятко Златев, посветил целия си живот главно на учебното дело, умира на 13 май 1906 г. в Ловеч.
Денят на народните будители е повод поне веднъж в годината да си спомним делата и почетем паметта на великите български възрожденци, просветители и революционери...